Чеченският лидер Рамзан Кадиров се опитва да засили позициите си на Балканите - това пролича и от скорошната визита на неговия съветник Турко Даудов в Белград. След проведените по поръчение на Кадиров работни срещи в Белград, включително с президента Вучич, Даудов написа в Инстаграм: "Това са сложни времена, в които Русия се изправя в защита на духовните, традиционните и семейните ценности, показвайки на Запада, че не приема натрапваната от него чужда идеология".
Частично интегрираните в ЕС балкански държави, в които има значителни общности, изповядващи исляма, изглеждат удобен трамплин за разпространяване на влияние. И пратениците на Кадиров не за първа година навестяват тези страни с подаръци и щедри финансови обещания.
Косовският фактор
Експертите в Белград, с които разговаря ДВ, се затрудняват да дадат обяснение за необходимостта от контактите на Вучич с Даудов - предполагат, че по-скоро става дума за пропаганда и за личен ПР. По техните думи Сърбия и Чечения нямат особени икономически и политически връзки, а за обсъждането на сериозни или деликатни проблеми президентът Вучич обичайно или кани руския посланик, или пристигат високопоставени представители от Москва.
Не е ясно и дали визитата на Даудов е свързана с изострилата се през последните месеци криза около Косово. В този контекст е интересно направеното през август изявление на Вучич, че Сърбия имала информация за посещение в Косово на чеченци и черкези - противници на режима на Кадиров. Твърди се, че задачата им е била да наблюдават ситуацията в населеното със сърби северно Косово и да вербуват войници за бойни действия в Украйна.
Шефът на кабинета на косовския президент Блерим Вела отхвърли това твърдение: "Нито един косовски албанец не се е включил във войната в Украйна. Нито чеченците, нито черкезите са планирали убийства на косовски сърби. Тази дезинформация служи на руския наратив".
В памет на бащата на Кадиров
През януари пък сръбска спортна делегация посети Чечения - с идеята да развива сътрудничество в сферата на бокса. Впоследствие Кадиров заяви, че сръбските мюсюлмани го помолили за съдействие при строителството на ислямско училище в град Нови пазар, смятан за един от основните духовни мюсюлмански центрове на Балканите. Съобщено бе също, че училището и улицата, на която ще се намира, щели да носят името на бащата на Кадиров - първия президент на Чечения.
От Ислямското общество в Сърбия от своя страна заявиха, че инициативата не била тяхна, а на Европейския мюсюлмански форум - слабоизвестна организация, създадена преди няколко години. Миналото лято представители на форума обиколиха почти всички балкански страни, раздавайки щедри финансови обещания. Сред събеседниците им бяха немалко известни в региона политици мюсюлмани. Срещите са били насочени все към увековечаването на имената на двамата чеченски лидери - Ахмат и Рамзан Кадирови.
Войната в Украйна променя плановете на Кадиров
Навремето Кадиров създаде група от лоялни към него балкански журналисти, но изглежда, че на фона на радикалните му изявления и международните санкции изтъкването на неговите положителни страни става все по-трудно. В Босна и Херцеговина например, където мюсюлманите състaвляват половината от населението, след началото на войната в Украйна почти всички проекти за възхвала на Кадиров са изоставени - като например ремонт на улица за 500 хиляди евро в град Завидовичи и строителство на мост, все с пари от Чечения.
Кметът на града Хашим Муянович дори покани Кадиров на посещение, наричайки го "нашия президент". Наскоро обаче Муянович заяви, че не е бил спазен договорения срок за финансиране на проекта на стойност близо 1 млн. евро."Човешки и морално поддържам украинския народ, затова повече сътрудничество няма да има", каза още кметът.
Година по-рано се говореше и за планове три босненски града - Сараево, Завидовичи и Горажде - да се побратимят с чеченските Грозни, Шали и Гудермес. Но всичко така и си е останало в сферата на плановете. Върховният мюфтия на Босна Мустафа Церич изглежда също се е разочаровал от Рамзан Кадиров след включването на чеченци във войната в Украйна.
Инструмент за политиката на Кремъл на Балканите
Някои експерти предполагат, че задействането на възможностите на чеченския лидер е неотменима част от кремълската пропаганда, а главната му цел е усилването на влиянието на Русия. Но както изглежда - на Балканите Кадиров не е особено желан в момента. Босненският историк Хусния Камберович казва пред ДВ, че чеченският лидер няма особено влияние върху мюсюлманите в региона, а контактите му там нямат особен ефект.
"Кадиров няма на какво разчита тук нито в политически, нито в религиозен план. Ако Москва наистина планира да получи поддръжката на мюсюлманите чрез чеченския лидер, се заблуждава. На симпатиите към Русия може да повлияе само промяна на курса на Кремъл в региона", смята Камберович.
Източник: Дойче веле
